Мъничко любов...
Ти си мястото, където няма да се върна.
Ти си там, откъдето в мислите си не си тръгнах…
Но денем ти не ме търси -
очите ми привикнаха към тъмнината -
нощем аз сама при теб ще дойда.
Във съня ти ще разпръсна пъстроти
(не се ослушвай в тъмнината),
няма да ги има на реалността отровите,
ще залича и всичките лъжи,
съмненията просто ще са бивши…
Аз ще ти поискам само да ме стоплиш,
а думите ще са излишни…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Иванова Все права защищены
хареса ми
