Ти си мястото, където няма да се върна.
Ти си там, откъдето в мислите си не си тръгнах…
Но денем ти не ме търси -
очите ми привикнаха към тъмнината -
нощем аз сама при теб ще дойда.
Във съня ти ще разпръсна пъстроти
(не се ослушвай в тъмнината),
няма да ги има на реалността отровите,
ще залича и всичките лъжи,
съмненията просто ще са бивши…
Аз ще ти поискам само да ме стоплиш,
а думите ще са излишни…
© Теодора Иванова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
хареса ми