7 июл. 2009 г., 22:43

Мъничко тъга 

  Поэзия » Любовная
767 0 11

 

 

помолих луната

мрака ти да прогони

тя се просълзи

и небето заля със звезди

а вятърът

протегна през прозореца ръка

погали ме

и ми подари

аромат на дъжд

с вплетени

нотка свежест

и мъничко

тъга

за това

че те има

но няма как

до теб

да се докосна

 

 

 

 

 

 

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??