Jul 7, 2009, 10:43 PM

Мъничко тъга 

  Poetry » Love
798 0 11

 

 

помолих луната

мрака ти да прогони

тя се просълзи

и небето заля със звезди

а вятърът

протегна през прозореца ръка

погали ме

и ми подари

аромат на дъжд

с вплетени

нотка свежест

и мъничко

тъга

за това

че те има

но няма как

до теб

да се докосна

 

 

 

 

 

 

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??