Слънцето прежуря,
ала иде буря!
Где ли да се скрие?
Слабичко нали е,
да лети не може.
Взе да се тревожи
мъничкото птиче.
Че си е самиче,
жално се завайка...
Чу го мила майка –
към клонака свърна,
чедо си прегърна.
Гушна го в гнездото
нежно под крилото.
© Борко Бърборко Все права защищены