Слънцето прежуря,
ала иде буря!
Где ли да се скрие?
Слабичко нали е,
да лети не може.
Взе да се тревожи
мъничкото птиче.
Че си е самиче,
жално се завайка...
Чу го мила майка –
към клонака свърна,
чедо си прегърна.
Гушна го в гнездото
нежно под крилото.
© Борко Бърборко All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
