Angelique (Анжелика )
7 8
21 янв. 2007 г., 16:30

Мъртва 

  Поэзия
1015 1 3
Сълза се отронва безшумно в мрака,
сълза на безсилие и на тъга.
Смея се с всички,  а вътрешно плача -
никой не вижда мойта печал.
Безумно бях влюбена, но ти си отиде,
като росата сутрин, като сняг в пролетта.
Мъртва съм дори и жива,
мъртва и невъзкресима.
Смехът ми фалшив е, а усмивките грозни
превръщат в гримаса мойто лице.
Ти си щастлив с друга, а не с мене,
бавно потъва в мъка мойто сърце.
Демонът страшен убива ме бавно
и праща ми мисли за жалката смърт.
Дали да умра или мъртва да дишам?
се питам безмълвна в студа на света.


18, октомври, 2003

© Анжелика Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • В момента се чувствам точно по този начин както е в стиха.Поздравления мн. е хубав!
  • Много пъти и аз съм се чувствала по този начин!
    Продължи напред с усмивка.
    Поздрави за хубавия стих!
  • Трогателен стих Анжелика,
    Света ще се затопли и ще стане пак красиво, имай вяра.
    Браво за стиха.
Предложения
: ??:??