Мъртва
Сълза се отронва безшумно в мрака,
сълза на безсилие и на тъга.
Смея се с всички, а вътрешно плача -
никой не вижда мойта печал.
Безумно бях влюбена, но ти си отиде,
като росата сутрин, като сняг в пролетта.
Мъртва съм дори и жива,
мъртва и невъзкресима.
Смехът ми фалшив е, а усмивките грозни
превръщат в гримаса мойто лице.
Ти си щастлив с друга, а не с мене,
бавно потъва в мъка мойто сърце.
Демонът страшен убива ме бавно
и праща ми мисли за жалката смърт.
Дали да умра или мъртва да дишам?
се питам безмълвна в студа на света.
18, октомври, 2003
сълза на безсилие и на тъга.
Смея се с всички, а вътрешно плача -
никой не вижда мойта печал.
Безумно бях влюбена, но ти си отиде,
като росата сутрин, като сняг в пролетта.
Мъртва съм дори и жива,
мъртва и невъзкресима.
Смехът ми фалшив е, а усмивките грозни
превръщат в гримаса мойто лице.
Ти си щастлив с друга, а не с мене,
бавно потъва в мъка мойто сърце.
Демонът страшен убива ме бавно
и праща ми мисли за жалката смърт.
Дали да умра или мъртва да дишам?
се питам безмълвна в студа на света.
18, октомври, 2003
© Анжелика All rights reserved.
