Мълчиш от мъка, страдаш от

самотата, оставаш без чувства,

защото я няма, отиде си любовта

и не знаеш кога ще те посети...

Скърбиш, ридаеш, но любовта

се не връща. Оставаш жаден за

прегръдки, изтомен от вечното

желание за взаимност, за ласки,

които лекуват мъката и самотността.

Искаш да продължиш, но

удареното сърце вече кърви!

Падаш на земята безсилен като

ранен войник, който с мъка

се влачи в пустинята...

И очакваш животворното изворче,

за да те връхлети изгубената

любов - така, както си е отишла.