Мъртва душа
842
0
0
Мълчиш от мъка, страдаш от
самотата, оставаш без чувства,
защото я няма, отиде си любовта
и не знаеш кога ще те посети...
Скърбиш, ридаеш, но любовта
се не връща. Оставаш жаден за
прегръдки, изтомен от вечното
желание за взаимност, за ласки,
които лекуват мъката и самотността.
Искаш да продължиш, но
удареното сърце вече кърви!
Падаш на земята безсилен като
ранен войник, който с мъка
се влачи в пустинята...
И очакваш животворното изворче,
за да те връхлети изгубената
любов - така, както си е отишла.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Ангелов Все права защищены
