Мълчиш от мъка, страдаш от
самотата, оставаш без чувства,
защото я няма, отиде си любовта
и не знаеш кога ще те посети...
Скърбиш, ридаеш, но любовта
се не връща. Оставаш жаден за
прегръдки, изтомен от вечното
желание за взаимност, за ласки,
които лекуват мъката и самотността.
Искаш да продължиш, но
удареното сърце вече кърви!
Падаш на земята безсилен като ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up