18.05.2008 г., 20:03

Мъртва душа

844 0 0
 

Мълчиш от мъка, страдаш от

самотата, оставаш без чувства,

защото я няма, отиде си любовта

и не знаеш кога ще те посети...

 

Скърбиш, ридаеш, но любовта

се не връща. Оставаш жаден за

прегръдки, изтомен от вечното

желание за взаимност, за ласки,

които лекуват мъката и самотността.

 

Искаш да продължиш, но

удареното сърце вече кърви!

Падаш на земята безсилен като

ранен войник, който с мъка

се влачи в пустинята...

 

И очакваш животворното изворче,

за да те връхлети изгубената

любов - така, както си е отишла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...