Мъртва обич. За Яна
Пребродих и десетото море
(отдавна планините ги забравих).
Прегръщам тъмнината без ръце
и стъпките ú чакам. Все по навик.
Не помня и последната река
(понякога ме стряска в сън студа ú).
Привикнах. Всеки ден е все така
(събуждам се, примамен от шума ú).
Отдавна съм така. Наяве спя,
откакто ми отведоха сестрата.
Сънувам ú плача. И се топя...
И оттогава мразя красотата.
Не им я дадох даром. И съм труп.
Куп спомени се лутат, пак бездомни.
В десетото им царство властва студ,
но Яна оцелява. Като помни...
20.03.2008 г.
Дарина Дечева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дечева Все права защищены
