Мъртва обич. За Яна
Пребродих и десетото море
(отдавна планините ги забравих).
Прегръщам тъмнината без ръце
и стъпките ú чакам. Все по навик.
Не помня и последната река
(понякога ме стряска в сън студа ú).
Привикнах. Всеки ден е все така
(събуждам се, примамен от шума ú).
Отдавна съм така. Наяве спя,
откакто ми отведоха сестрата.
Сънувам ú плача. И се топя...
И оттогава мразя красотата.
Не им я дадох даром. И съм труп.
Куп спомени се лутат, пак бездомни.
В десетото им царство властва студ,
но Яна оцелява. Като помни...
20.03.2008 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
