21 июл. 2009 г., 17:10

Мъртва пролет

944 0 10

В очите плачът се развихри,

 

от небето есенен дъжд заваля,

 

ветрецът лют клони разкърши,

 

о, колко жалко! - пролетта в мен умря.

 

 

Вият виелици, студ коварен,

 

снежинки валят ли, валят...

 

В сърцето красотата увяхна -

 

дори порои от сълзи не могат да я съживят

 

Милан Милев

                                                                                              20.07.09

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милан Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е малко е прекалено драматично... преиграваш, знаеш ли? Особено последния ред.
  • Много е тъжно.Просто не може да ме накара да го прочета пак,въпреки,че като стих е добро!
  • Незабравимо!
    Прекрасно!!!
  • Г-н Милев,
    В стихотворението Ви се усеща чувство, ритамът ви е добър, но защо пишете с толкова негативизъм?!?Вие сте един съвсем млад човек, трябва да сте изпълнен с живот, да търсите положителната страна на нещата!!!Пролетта е сезонът на прераждането,на възраждането на новата природа!Тя е красива,жива,омайна...защо "Мъртва пролет"?Един съвсем приятелски съвет:опитайте да бъдете оптимист, пишете за хубавото в живота!!!
    Приятелски поздрави
  • Може би по-добре ще е ако напишеш- "студът е коварен" , за да не се губи ритъма ( не е задъжително да ме слушаш- това е напълно лично мнение ). Всичко друго е перфектно, за което те поздравявам! Пиши- само така ще можеш да изразиш собствените си усещания. Не се обиждай от критиката- дори не винаги я слушай! Гледай как на теб ти харесва, как ти го усещаш- това е най-важно! Поздрави!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...