В очите плачът се развихри,
от небето есенен дъжд заваля,
ветрецът лют клони разкърши,
о, колко жалко! - пролетта в мен умря.
Вият виелици, студ коварен,
снежинки валят ли, валят...
В сърцето красотата увяхна -
дори порои от сълзи не могат да я съживят
Милан Милев
20.07.09
© Милан Милев Всички права запазени