Мъртва роза

29 апр. 2017 г., 10:40

Поэзия » Любовная

520 0 2

Подарих ти роза, а ти радушно я прие.

Влюбих се в теб и вината твоя е за моето безсъние.

Сърцето ми препуска като див мустанг, щом те видя.

Ако не бе ти, сега по улиците отново щях да бродя.

Любовта ни бе чиста, волна, свободна.

Годините минаваха, а ти бе все така благородна.

Ти бе лъч светлина, прониза моето сърце.

Фина, тиха, срамежлива бе ти като перце.

Какво се случи? Изведнъж сърцата ни млъкнаха.

До ден-днешен проклинам този ден, в който душите ни заглъхнаха.

Няма кой да ме спаси от отровата наречена любов.

А аз продължавам да те зова със зов ястребов.

Мракът е нахлул в душата ми, отърване няма!

Болката е голяма!

Убодох се на увехналата роза, потече кръвта.

Розата вече я няма, както и любовта.