Whisperer (Янко Станчев)
3 2
Apr 29, 2017, 10:40 AM

Мъртва роза 

  Poetry » Love
523 0 2

Подарих ти роза, а ти радушно я прие.

Влюбих се в теб и вината твоя е за моето безсъние. 

Сърцето ми препуска като див мустанг, щом те видя. 

Ако не бе ти, сега по улиците отново щях да бродя. 

 

Любовта ни бе чиста, волна, свободна. 

Годините минаваха, а ти бе все така благородна. 

Ти бе лъч светлина, прониза моето сърце. 

Фина, тиха, срамежлива бе ти като перце. 

 

Какво се случи? Изведнъж сърцата ни млъкнаха. 

До ден-днешен проклинам този ден, в който душите ни заглъхнаха.

Няма кой да ме спаси от отровата наречена любов. 

А аз продължавам да те зова със зов ястребов. 

 

Мракът е нахлул в душата ми, отърване няма! 

Болката е голяма! 

Убодох се на увехналата роза, потече кръвта. 

Розата вече я няма, както и любовта.

 

 

© Янко Станчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??