Мъртва роза
Подарих ти роза, а ти радушно я прие.
Влюбих се в теб и вината твоя е за моето безсъние.
Сърцето ми препуска като див мустанг, щом те видя.
Ако не бе ти, сега по улиците отново щях да бродя.
Любовта ни бе чиста, волна, свободна.
Годините минаваха, а ти бе все така благородна.
Ти бе лъч светлина, прониза моето сърце.
Фина, тиха, срамежлива бе ти като перце.
Какво се случи? Изведнъж сърцата ни млъкнаха.
До ден-днешен проклинам този ден, в който душите ни заглъхнаха.
Няма кой да ме спаси от отровата наречена любов.
А аз продължавам да те зова със зов ястребов.
Мракът е нахлул в душата ми, отърване няма!
Болката е голяма!
Убодох се на увехналата роза, потече кръвта.
Розата вече я няма, както и любовта.
© Янко Станчев All rights reserved.
