25 сент. 2008 г., 18:00

Мъртва Тишина

1.8K 0 4

- Дълбоко в моята глава мисля за смъртта.
Във един въображаем свят! Отвори очите
ми!

- Ако искаш да продължиш, просто ми
подай ръката си!

- Върни ме към живота – потъвам!
Обърках съзнанието си – носейки се по
течението, вярвах сляпо!

- Защо бягаш от реалността, запътил се
към ръба – Не Го Прекрачвай!

- Сега умирам сам!
- Боже, спаси душата ми!

- Не, не се страхувай да отвориш следващата
врата.
- Не ти ли казах за хорските лъжи?
Игра на лицемерие... Всички са глупаци!

- Губя контрол... безчувствен, просто една
марионетка...
марионетка...
- Умирам!

- Не се предавай, недей!
- Не крий лицето си зад маската!
- Зад маската – толкова дълго време!

- Не ме наранявай, не бих понесъл това!

- Светът усети липсата ти!

- Не ме забравяй!

- Не те виждам, губя те в мрака!!!
- Къде си?

- В мъртва тишина!

- Няма те!
- Къде си... къде?


автори:
P.Halliwell (Красимир Иванов)
Prudence (Виктория Монева)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...