25.09.2008 г., 18:00

Мъртва Тишина

1.8K 0 4

- Дълбоко в моята глава мисля за смъртта.
Във един въображаем свят! Отвори очите
ми!

- Ако искаш да продължиш, просто ми
подай ръката си!

- Върни ме към живота – потъвам!
Обърках съзнанието си – носейки се по
течението, вярвах сляпо!

- Защо бягаш от реалността, запътил се
към ръба – Не Го Прекрачвай!

- Сега умирам сам!
- Боже, спаси душата ми!

- Не, не се страхувай да отвориш следващата
врата.
- Не ти ли казах за хорските лъжи?
Игра на лицемерие... Всички са глупаци!

- Губя контрол... безчувствен, просто една
марионетка...
марионетка...
- Умирам!

- Не се предавай, недей!
- Не крий лицето си зад маската!
- Зад маската – толкова дълго време!

- Не ме наранявай, не бих понесъл това!

- Светът усети липсата ти!

- Не ме забравяй!

- Не те виждам, губя те в мрака!!!
- Къде си?

- В мъртва тишина!

- Няма те!
- Къде си... къде?


автори:
P.Halliwell (Красимир Иванов)
Prudence (Виктория Монева)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...