29 янв. 2025 г., 11:07

Мъртвешки вопли

394 0 0

Мислите в главата ти плющят
Безмилостно, като камшик
Времето препуска бясно
В нереално, зверско темпо

 

Линията на живота се пречупи
Изкриви се в уродливо огледало
Картини от живота те удрят и боли
Вече няма смисъл от сополи и сълзи

 

Съзнанието ти превръща се в камък
Чувстваш края на света... приближава
Без предупреждение истината те залива
Скован в страх от неизбежното

 

Последна тяга, стон мъртвешки
Опитваш да се бориш със вълната
Главата ти се пръска от болка нечовешка
Плътта е студена, кървиш през устата

 

Вярата ти умира, къде е твоят бог сега
Погледни смъртта в зловещите очи
Осъзнаваш, че всичко свършва тук
Раздира те отвътре, последния ти дъх

 

Полагат те в гроба студен
Душата ти потъва в забвение
Сам в мрака, в нищото
Тук приключва твоята история
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златин Неделчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...