Мислите в главата ти плющят
Безмилостно, като камшик
Времето препуска бясно
В нереално, зверско темпо
Линията на живота се пречупи
Изкриви се в уродливо огледало
Картини от живота те удрят и боли
Вече няма смисъл от сополи и сълзи
Съзнанието ти превръща се в камък
Чувстваш края на света... приближава
Без предупреждение истината те залива
Скован в страх от неизбежното ...