21 окт. 2011 г., 19:50

Мъртъв съпруг

1.2K 0 7

Съпругът ми умря преди година

и оттогава неспокойно спя.

Казвам си, че време много мина,

но ето че нощес за него аз си мисля.

 

Затварям си очите и отново

го виждам от огромен тир прегазен.

Денят, във който всичко стана сиво,

загубих смисъла, умът ми стана празен.

 

Не мога вече! Няма и да търся

причината за този ад съдбовен.

Отчаяно опитвам се да се отърся

от мъката, от спомена отровен. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калин Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е, радвам се задето успях да ви заблудя, че наистина имам съпруг. Това показва, че съм успял да предам емоцията добре. Задачата изпълнена! Благодаря за коментарите!
  • Много съжалявам за случилото се, но бъди силен защото живота продължава!
    Пожелавам ти един ден да намериш друг мъж, който да те обича и да си живеете щастливи !
  • Според мен, това стихотворение не става. Давай нататък!
  • Много тъга и мъдрост !Написано от едно индигово дете!Поздрав!
  • !!!!!!!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...