Съпругът ми умря преди година
и оттогава неспокойно спя.
Казвам си, че време много мина,
но ето че нощес за него аз си мисля.
Затварям си очите и отново
го виждам от огромен тир прегазен.
Денят, във който всичко стана сиво,
загубих смисъла, умът ми стана празен.
Не мога вече! Няма и да търся
причината за този ад съдбовен.
Отчаяно опитвам се да се отърся
от мъката, от спомена отровен.
© Калин Кръстев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
