21 oct 2011, 19:50

Мъртъв съпруг

  Poesía » Otra
1.2K 0 7

Съпругът ми умря преди година

и оттогава неспокойно спя.

Казвам си, че време много мина,

но ето че нощес за него аз си мисля.

 

Затварям си очите и отново

го виждам от огромен тир прегазен.

Денят, във който всичко стана сиво,

загубих смисъла, умът ми стана празен.

 

Не мога вече! Няма и да търся

причината за този ад съдбовен.

Отчаяно опитвам се да се отърся

от мъката, от спомена отровен. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калин Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е, радвам се задето успях да ви заблудя, че наистина имам съпруг. Това показва, че съм успял да предам емоцията добре. Задачата изпълнена! Благодаря за коментарите!
  • Много съжалявам за случилото се, но бъди силен защото живота продължава!
    Пожелавам ти един ден да намериш друг мъж, който да те обича и да си живеете щастливи !
  • Според мен, това стихотворение не става. Давай нататък!
  • Много тъга и мъдрост !Написано от едно индигово дете!Поздрав!
  • !!!!!!!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...