21.10.2011 г., 19:50

Мъртъв съпруг

1.2K 0 7

Съпругът ми умря преди година

и оттогава неспокойно спя.

Казвам си, че време много мина,

но ето че нощес за него аз си мисля.

 

Затварям си очите и отново

го виждам от огромен тир прегазен.

Денят, във който всичко стана сиво,

загубих смисъла, умът ми стана празен.

 

Не мога вече! Няма и да търся

причината за този ад съдбовен.

Отчаяно опитвам се да се отърся

от мъката, от спомена отровен. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, радвам се задето успях да ви заблудя, че наистина имам съпруг. Това показва, че съм успял да предам емоцията добре. Задачата изпълнена! Благодаря за коментарите!
  • Много съжалявам за случилото се, но бъди силен защото живота продължава!
    Пожелавам ти един ден да намериш друг мъж, който да те обича и да си живеете щастливи !
  • Според мен, това стихотворение не става. Давай нататък!
  • Много тъга и мъдрост !Написано от едно индигово дете!Поздрав!
  • !!!!!!!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...