Мюнхен
И ме попитаха те, вярвам ли в Господ,
с небесносини очи и поглед маслинов.
- Вярвам в това, че някой е жив,
докато има кой
да си спомня за него!
- Това е толкова мило! - въздъхнаха двете.
- Вижте, не виждам причина
за съществуване вечно,
на това, което наричат душа.
Не е ли достатъчно, че в този живот оставил си нещо и другите черпят от него сега?
Но признавам, ...