1 июл. 2011 г., 13:23

На...

1.2K 0 1

Да посребриш морето, за да го наравиш блестящо, омайно,

е разхищение, би казал скъперникът.

Да пуснеш птицата на свобода, би било безотговорно,

ще каже лицемерът.

Да изгубя блясъка на дните си

и уханието на съня си, би било пагубно...

Тогава защо да те обичам?

Защо да повярвам, че твоите думи са истина

и радостта, която сега ми даряваш, няма да бъде заплатена жестоко?

Не те обичам! Добре ми е така!

Не знам дали те искам... и без тебе мога да продължа.

Не настоявай да имаш място в живота ми,

то трябва да бъде заслужено.

Не ме карай да се смея, когато ми се плаче.

Ще живея самотно и гордо, като сребърнолиста маслина.

Ще отмивам греха и желанието от тебе,

с хладни пръсти, като морето.

Ще те мамя нощем, изкусително, но далечно,

студено, като красивата Луна.

Няма да те обичам, не искай от мене.

Любовта ми убива,

оставя кървящи отворени рани след мене.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Мандраджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любовта понякога боли!
    Хубав стих!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...