Jul 1, 2011, 1:23 PM

На...

  Poetry » Love
1.2K 0 1

Да посребриш морето, за да го наравиш блестящо, омайно,

е разхищение, би казал скъперникът.

Да пуснеш птицата на свобода, би било безотговорно,

ще каже лицемерът.

Да изгубя блясъка на дните си

и уханието на съня си, би било пагубно...

Тогава защо да те обичам?

Защо да повярвам, че твоите думи са истина

и радостта, която сега ми даряваш, няма да бъде заплатена жестоко?

Не те обичам! Добре ми е така!

Не знам дали те искам... и без тебе мога да продължа.

Не настоявай да имаш място в живота ми,

то трябва да бъде заслужено.

Не ме карай да се смея, когато ми се плаче.

Ще живея самотно и гордо, като сребърнолиста маслина.

Ще отмивам греха и желанието от тебе,

с хладни пръсти, като морето.

Ще те мамя нощем, изкусително, но далечно,

студено, като красивата Луна.

Няма да те обичам, не искай от мене.

Любовта ми убива,

оставя кървящи отворени рани след мене.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Мандраджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Любовта понякога боли!
    Хубав стих!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...