На А
Аз цял живот горя от топлина
и ти до мене си, а зъзнеш,
и в тъмно двамата, без светлина,
в ежедневието си ще измръзнем.
Това, за дето си потиснал
емоции, отколе стари,
отровили сърцето и не искаш
пак в душата ти да пари.
А очите и лицето ти говорят -
познавам аз това лице:
копнее то отново да отвори
за ласки твоето сърце.
Но някаква си горделивост,
достойнство мъжко или що,
със банална предпазливост
разяждат твойто същество.
А времето чертае във душите ни,
оставя грапави следи,
в безвремие погубваме мечтите си
и всеки ден по-силно ще боли.
Със болката ще помним след години,
че можеше и по-красиви
дни на радост и любов да има,
и безкрайни мигове щастливи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гинка Любенова Косева Все права защищены
