May 17, 2008, 11:12 AM

На А 

  Poetry » Other
617 0 4

Аз цял живот горя от топлина

и ти до мене си, а зъзнеш,

и в тъмно двамата, без светлина,

в ежедневието си ще измръзнем.

 

Това, за дето си потиснал

емоции, отколе стари,

отровили сърцето и не искаш

пак в душата ти да пари.

 

А очите и лицето ти говорят -

познавам аз това лице:

копнее то отново да отвори

за ласки твоето сърце.

 

Но някаква си горделивост,

достойнство мъжко или що,

със банална предпазливост

разяждат твойто същество.

 

А времето чертае във душите ни,

оставя грапави следи,

в безвремие погубваме мечтите си

и всеки ден по-силно ще боли.

 

Със болката ще помним след години,

че можеше и по-красиви

дни на радост и любов да има,

и безкрайни мигове щастливи.

 

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??