17 мая 2006 г., 20:26

На абитуриентите 

  Поэзия
5063 1 7


След толкова години се разделяме и ето,
по своя път готов е всеки да върви.
Но в нас ще си остане завинаги детето
и спомена за ученическите дни.

За последен път звънецът ще запее
и тихичко ще влезнем в клас.
Ще се натъжим и от сърце ще се посмеем
за миналото, натежало като бреме в нас.

Усмивки, ала някак тъжни, празни
украсяват този хубав ден,
във който се сбогуваме и вярваме,
че ще оцелеем в този свят студен.

И ето, миг последен, идва края.
Смирено си подаваме ръце. Мълчим...
Всичко ученическо си тръгва, знаем,
но преди това, нека си простим.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??