На абитуриентите
След толкова години се разделяме и ето,
по своя път готов е всеки да върви.
Но в нас ще си остане завинаги детето
и спомена за ученическите дни.
За последен път звънецът ще запее
и тихичко ще влезнем в клас.
Ще се натъжим и от сърце ще се посмеем
за миналото, натежало като бреме в нас.
Усмивки, ала някак тъжни, празни
украсяват този хубав ден,
във който се сбогуваме и вярваме,
че ще оцелеем в този свят студен.
И ето, миг последен, идва края.
Смирено си подаваме ръце. Мълчим...
Всичко ученическо си тръгва, знаем,
но преди това, нека си простим.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Само така!
