На Ачо
Когато за сбогом целунах челото ти,
беше толкова студен.
И не почувствах да тупти сърцето ти,
и моят ден стана вледенен.
Толкова погледи, толкова много тъжни очи,
дошли за последно да те видят
и толкова топли слънчеви лъчи,
но те не могат да те върнат.
Още е пред мен усмивката ти,
но днес видях те вкаменен
и не бяха будни очите ти,
което помрачава всеки ден.
Нашият живот ще продължи,
но защо твоя тъй кошмарно бе отнет?
И никога не ще спре да боли,
от това, че си толкова далеч...
беше толкова студен.
И не почувствах да тупти сърцето ти,
и моят ден стана вледенен.
Толкова погледи, толкова много тъжни очи,
дошли за последно да те видят
и толкова топли слънчеви лъчи,
но те не могат да те върнат.
Още е пред мен усмивката ти,
но днес видях те вкаменен
и не бяха будни очите ти,
което помрачава всеки ден.
Нашият живот ще продължи,
но защо твоя тъй кошмарно бе отнет?
И никога не ще спре да боли,
от това, че си толкова далеч...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелина Венкова Всички права запазени
