May 23, 2007, 4:17 PM
На Ачо
Когато за сбогом целунах челото ти,
беше толкова студен.
И не почувствах да тупти сърцето ти,
и моят ден стана вледенен.
Толкова погледи, толкова много тъжни очи,
дошли за последно да те видят
и толкова топли слънчеви лъчи,
но те не могат да те върнат.
Още е пред мен усмивката ти,
но днес видях те вкаменен
и не бяха будни очите ти,
което помрачава всеки ден.
Нашият живот ще продължи,
но защо твоя тъй кошмарно бе отнет?
И никога не ще спре да боли,
от това, че си толкова далеч...
беше толкова студен.
И не почувствах да тупти сърцето ти,
и моят ден стана вледенен.
Толкова погледи, толкова много тъжни очи,
дошли за последно да те видят
и толкова топли слънчеви лъчи,
но те не могат да те върнат.
Още е пред мен усмивката ти,
но днес видях те вкаменен
и не бяха будни очите ти,
което помрачава всеки ден.
Нашият живот ще продължи,
но защо твоя тъй кошмарно бе отнет?
И никога не ще спре да боли,
от това, че си толкова далеч...
© Цветелина Венкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
В памет на един много скъп приятел!На един истински човек!И вярно-смъртта отнема най-милите и обичани същества,ние сме безсилни да я спрем.Но трябва да се борим да запазим в сърцата си нейните жертви!
-
Поклон!
-
Смъртта е тежко нещо-тя ни отнема най-обичните същества!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
