13 июн. 2007 г., 17:12

На Адам

1.1K 0 16
Не ме гледай отново така,
сякаш ябълка съм ти подала.
Днес е осмият ден от света,
а ти си изгонен от Рая.

Аз отдавна си нося греха.
Нижа котви, вместо мъниста.
За награда - раждам деца
и се моля да си отида

преди тях, преди теб...
Не сега. Сега ще шия риза,
ще меся хляб, ще поливам цветя
и ще се казвам Мария.

Цял живот ме гледаш така,
сякаш ябълка съм ти подала.
На деветата нощ от света
ще си забравил за Рая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радостина Марчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силно, безпощадно! Поклон, Ради!
  • Чудесно си уловила житейската истина, че Адамовците само гледат, а Евите са благословено-наказани да вършат всичко останало...
  • Рад, без думи съм!!!
    Поздрави
  • Браво Ради!Благословен е този Адам!Много ми хареса!!!!
  • Благодаря на Нели, Здравка, Таня, Дарина - прегръщам ви силно и много!!!
    А за другият пра-пра-пра-... внук на Адам само ще напомня, че Рая си върви с Ада, все пак... )

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...