На Адам
Не ме гледай отново така,
сякаш ябълка съм ти подала.
Днес е осмият ден от света,
а ти си изгонен от Рая.
Аз отдавна си нося греха.
Нижа котви, вместо мъниста.
За награда - раждам деца
и се моля да си отида
преди тях, преди теб...
Не сега. Сега ще шия риза,
ще меся хляб, ще поливам цветя
и ще се казвам Мария.
Цял живот ме гледаш така,
сякаш ябълка съм ти подала.
На деветата нощ от света
ще си забравил за Рая.
сякаш ябълка съм ти подала.
Днес е осмият ден от света,
а ти си изгонен от Рая.
Аз отдавна си нося греха.
Нижа котви, вместо мъниста.
За награда - раждам деца
и се моля да си отида
преди тях, преди теб...
Не сега. Сега ще шия риза,
ще меся хляб, ще поливам цветя
и ще се казвам Мария.
Цял живот ме гледаш така,
сякаш ябълка съм ти подала.
На деветата нощ от света
ще си забравил за Рая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Марчева Всички права запазени
