На Адам
Не ме гледай отново така,
сякаш ябълка съм ти подала.
Днес е осмият ден от света,
а ти си изгонен от Рая.
Аз отдавна си нося греха.
Нижа котви, вместо мъниста.
За награда - раждам деца
и се моля да си отида
преди тях, преди теб...
Не сега. Сега ще шия риза,
ще меся хляб, ще поливам цветя
и ще се казвам Мария.
Цял живот ме гледаш така,
сякаш ябълка съм ти подала.
На деветата нощ от света
ще си забравил за Рая.
сякаш ябълка съм ти подала.
Днес е осмият ден от света,
а ти си изгонен от Рая.
Аз отдавна си нося греха.
Нижа котви, вместо мъниста.
За награда - раждам деца
и се моля да си отида
преди тях, преди теб...
Не сега. Сега ще шия риза,
ще меся хляб, ще поливам цветя
и ще се казвам Мария.
Цял живот ме гледаш така,
сякаш ябълка съм ти подала.
На деветата нощ от света
ще си забравил за Рая.
© Радостина Марчева All rights reserved.
