11 дек. 2018 г., 15:19  

На Айшен

565 0 0

Не съм известна, дори не съм богата... 

Дойдох в това школо, за всички непозната. 

Свикнах да съм в ъгъла, подритвана от всички, 

Различна бях от тях, чувах все шегички.

 

Първата година и с нея не говорих, 

Но втората пък вече, със страха си се преборих. 

Станахме си двечки, дружки за завида

От нея нивга аз не чух, никаква обида. 

 

Времето в забава бързичко минава, 

В сърцето и ума ми спомена остава. 

За една приятелка прекрасна и неповторима, 

За която винаги приятно е да драснеш рима. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Donika Jelkova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...