На Айшен

Не съм известна, дори не съм богата... 

Дойдох в това школо, за всички непозната. 

Свикнах да съм в ъгъла, подритвана от всички, 

Различна бях от тях, чувах все шегички.

Първата година и с нея не говорих, 

Но втората пък вече, със страха си се преборих. 

Станахме си двечки, дружки за завида

От нея нивга аз не чух, никаква обида. 

Времето в забава бързичко минава, 

В сърцето и ума ми спомена остава. 

За една приятелка прекрасна и неповторима, 

За която винаги приятно е да драснеш рима.