11 dic 2018, 15:19  

На Айшен

  Poesía
563 0 0

Не съм известна, дори не съм богата... 

Дойдох в това школо, за всички непозната. 

Свикнах да съм в ъгъла, подритвана от всички, 

Различна бях от тях, чувах все шегички.

 

Първата година и с нея не говорих, 

Но втората пък вече, със страха си се преборих. 

Станахме си двечки, дружки за завида

От нея нивга аз не чух, никаква обида. 

 

Времето в забава бързичко минава, 

В сърцето и ума ми спомена остава. 

За една приятелка прекрасна и неповторима, 

За която винаги приятно е да драснеш рима. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Donika Jelkova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...