11.12.2018 г., 15:19  

На Айшен

559 0 0

Не съм известна, дори не съм богата... 

Дойдох в това школо, за всички непозната. 

Свикнах да съм в ъгъла, подритвана от всички, 

Различна бях от тях, чувах все шегички.

 

Първата година и с нея не говорих, 

Но втората пък вече, със страха си се преборих. 

Станахме си двечки, дружки за завида

От нея нивга аз не чух, никаква обида. 

 

Времето в забава бързичко минава, 

В сърцето и ума ми спомена остава. 

За една приятелка прекрасна и неповторима, 

За която винаги приятно е да драснеш рима. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Donika Jelkova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....