На Александра
Мое скъпо момиче,
плод на мойта любов,
с радостта, че те има
срещам изгрева нов!
И дори да е трудно,
и се чувствам смутен,
мисълта, че си близо
влива сили във мен.
Аз без тебе не мога
нито ден, нито час,
ти си мойта тревога
и надежда и страст!
Ти си мойта опора,
вяра в бъдния ден,
само твоето щастие
има смисъл за мен!
Аз за теб, слънце мое
ще премина през ада,
бих раздал всичко свое
без да търся награда!
Любомир Попов
© Любомир Попов Все права защищены