13 нояб. 2014 г., 17:53

На Александра

621 0 3

На Александра

 

 

Мое скъпо момиче,

плод на мойта любов,

с радостта, че те има

срещам изгрева нов!

 

И дори да е трудно,

и се чувствам смутен,

мисълта, че си близо

влива сили във мен.

 

Аз без тебе не мога 

нито ден, нито час,

ти си мойта тревога

и надежда и страст!

 

Ти си мойта опора,

вяра в бъдния ден,

само твоето щастие

има смисъл за мен!

 

Аз за теб, слънце мое

ще премина през ада,

бих раздал всичко свое

без да търся награда!

 

 

Любомир Попов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Само един любящ баща може да изрази обичта си по този начин! Поздрави от мен!
  • Много истинско!Джу, взе ми думите!
  • Много хубав, топъл, обичен, бащински стих!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...