“Защото всеки арабин има както огромен нос, така и огромен порив да си играе с женското сърце.”
Той си лежеше и носа го сърбеше
вика си - да вземе да се почеше!
Тука ръгне, там ръгне -
носът му рѐче да кръвне!
Взима бяла марля че да се попие
по нея още кръв да вземе да открие…
Безспирно ръчка носните хрущяли -
вика “Моите капиляри - кучета ги яли!”
Взима малко носни капки да си пръсне -
дави се в тях докат’ не му втръсне.
Седи, обгрижва своя нос голям,
вика - “Как па все на мене бе, Аман!”
И тогаз очите му се наводниха -
нашият се разкиха.
© Македонско Девойче Все права защищены