О, Луна, моя малка приятелко.

Ти, която ме слушаш безмълвно в нощта!

Ти, която ме виждаш да роня сълза след сълза,

ти, моя утеха, имам молба:

Направи деня ми тъмна нощ,

вземи ми и съня,

изпий ми кръвта и зароби моята душа,

но я намери и нека да чуе това.

Помня първото Обичам те,

помня малките звезди в очите ти,

помня нежната ти кожа,

помня меките коси,

помня болката в душата си,

помня болката в душата ти,

помня раните, които издълбах,

помня моста, който изгорих,

помня още любовта, която изпепелих.

Във приказка уплашен, че е сън,

пропилях безмерно много

Прошка след прошка.

Грешка след грешка.

До самия край, сърцето ми е вече лед.

О, Луна, моя малка приятелко,

ти, която ме слушаш безмълвно в нощта!

Ти, която ме виждаш да роня сълза след сълза,

ти, моя утеха, имам молба.

Искам само да знае това.

Последна целувка, последен дъх във нощта.