О, Луна, моя малка приятелко.
Ти, която ме слушаш безмълвно в нощта!
Ти, която ме виждаш да роня сълза след сълза,
ти, моя утеха, имам молба:
Направи деня ми тъмна нощ,
вземи ми и съня,
изпий ми кръвта и зароби моята душа,
но я намери и нека да чуе това.
Помня първото Обичам те,
помня малките звезди в очите ти,
помня нежната ти кожа,
помня меките коси,
помня болката в душата си,
помня болката в душата ти,
помня раните, които издълбах,
помня моста, който изгорих,
помня още любовта, която изпепелих.
Във приказка уплашен, че е сън,
пропилях безмерно много
Прошка след прошка.
Грешка след грешка.
До самия край, сърцето ми е вече лед.
О, Луна, моя малка приятелко,
ти, която ме слушаш безмълвно в нощта!
Ти, която ме виждаш да роня сълза след сълза,
ти, моя утеха, имам молба.
Искам само да знае това.
Последна целувка, последен дъх във нощта.
© Тодор Велев Всички права запазени