На баба

31 июл. 2024 г., 13:41 2024-07-31T13:44:00+03:00

Поэзия » Другая

131 0 3

Може ли по детски да се смеем?
да играем… ей така като деца.
Липсва ми по детски да живея…
Да обичам и да вярвам в чудеса.

Липсва ми градинката на баба….
Липсват ми и приказките ѝ безкрай.
Със поглед мъдър тя да ме погледне,
и просто да ми каже пак “Играй”!

Белите ми на ден да са хиляда,
а раните - нека са от тях…
До късно вечер да се смея,
и да бързам за вечерен час.

От небето гледаш ли ме, бабо?
Искам да ти подаря цветя…
От тези пъстри, ярки и красиви…
отгледани по детски - в моята душа.

ИнаКалина

2024-08-01T07:21:19+03:00

С най-хубавото чувство си спомням за нея винаги.
ДИС (Деа)

2024-07-31T20:43:46+03:00

Нежни спомени...
Петя_Ап

2024-07-31T17:51:17+03:00

Аз много рано загубих бабите си и единият ми дядо. Почти не ги помня. Израснах с един дядо и с него са свързани всичките ми детски спомени. Наскоро и той си отиде.... И на мен ми липсва детството, смехът, игрите, белите... Много мило и докосващо стихотворение.