Jul 31, 2024, 1:41 PM  

На баба 

  Poetry » Other
132 0 3

Може ли по детски да се смеем?
да играем… ей така като деца.
Липсва ми по детски да живея…
Да обичам и да вярвам в чудеса.

 

Липсва ми градинката на баба….
Липсват ми и приказките ѝ безкрай.
Със поглед мъдър тя да ме погледне,
и просто да ми каже пак “Играй”! 

 

Белите ми на ден да са хиляда, 
а раните - нека са от тях…
До късно вечер да се смея, 
и да бързам за вечерен час.

 

От небето гледаш ли ме, бабо? 
Искам  да ти подаря цветя… 
От тези пъстри, ярки и красиви…
отгледани по детски - в моята душа.

© Исс All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • С най-хубавото чувство си спомням за нея винаги.
  • Нежни спомени...
  • Аз много рано загубих бабите си и единият ми дядо. Почти не ги помня. Израснах с един дядо и с него са свързани всичките ми детски спомени. Наскоро и той си отиде.... И на мен ми липсва детството, смехът, игрите, белите... Много мило и докосващо стихотворение.
Random works
: ??:??