На баба
Може ли по детски да се смеем?
да играем… ей така като деца.
Липсва ми по детски да живея…
Да обичам и да вярвам в чудеса.
Липсва ми градинката на баба….
Липсват ми и приказките ѝ безкрай.
Със поглед мъдър тя да ме погледне,
и просто да ми каже пак “Играй”!
Белите ми на ден да са хиляда,
а раните - нека са от тях…
До късно вечер да се смея,
и да бързам за вечерен час.
От небето гледаш ли ме, бабо?
Искам да ти подаря цветя…
От тези пъстри, ярки и красиви…
отгледани по детски - в моята душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
