14 янв. 2010 г., 19:09

На баба момчето

9.9K 0 22

Моето мъничко внуче,

още преди да проходи,

с малките свои крачета

иска света да преброди!

 

Моето хубаво внуче,

иска звездичка да хване,

иска и стиска в юмруче

своите мънички длани!

 

Моето малко юначе,

вечно задава въпроси -

падне ли, много не плаче -

мъжки „бедата” си носи!

 

Чуя ли в мен да запее

с медени трели звънчето,

вече си знам, че се смее

сладко - на баба момчето!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много нежно, обичливо и красиво стихче,
    посветено на прекрасното внуче!
    Пожелавам да ти е живо и здраво, да те радва
    много все така, и да те прави много щастлива!
    Поздрави за прекрасната поетеса! БЪДИ!
  • Тайничко ти завидях!
    Нека да ти носи много радост!
  • Да ти е живо и здраво! Не се съмнявам, че ще е щастливо с такава баба!
  • Няма по-голяма радост от децата!Поздрав!

    П.П.Ако не се плашиш и викаш:"Хиииии!",няма да плаче - децата са от каучук
  • Прекрасни сте Ваничка!И аз обичам да ги радвам с хубави стихчета.
    Целувки и за двама ви!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=198962

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...