Моето мъничко внуче,
още преди да проходи,
с малките свои крачета
иска света да преброди!
Моето хубаво внуче,
иска звездичка да хване,
иска и стиска в юмруче
своите мънички длани!
Моето малко юначе,
вечно задава въпроси -
падне ли, много не плаче -
мъжки „бедата” си носи!
Чуя ли в мен да запее
с медени трели звънчето,
вече си знам, че се смее
сладко - на баба момчето!
© Ваня Иванова Все права защищены
посветено на прекрасното внуче!
Пожелавам да ти е живо и здраво, да те радва
много все така, и да те прави много щастлива!
Поздрави за прекрасната поетеса! БЪДИ!