3 апр. 2024 г., 21:57

На балкона

452 1 0

От една шега нелепа

тръгна болката проклета.
Всичко стана ненадейно
и отчасти лицемерно.

 

От игра на телефона
се достигна до балкона.
А забавната игра
номер хитър разигра.

 

Дадох своя телефон
на лицето "Еталон",
със което все играем
и веч тайните си знаем.

 

Щом гласа отсвеща чух,
затаих с надежда слух
и прегърнах телефона,
както слона микрофона.

 

А лицето "Еталон"
промълви със нервен тон,
времето, че е пари
и да сбъдваме мечти.

 

Нещо не разбрах добре
и с пулсиращо сърце
го попитах как се казва,
а той бързо заразказва:

 

"Нямам време за локуми
и за твойте нежни струни!
Казвай идваш ли за час
или с друга ще съм аз?"

 

Тези думи щом ми каза,
той надеждите ми смаза.
И замая се главата,
а аз тупнах на земята.

 

Счупих си ръка сериозно
от общуването грозно.
Тъй забравих телефона
и стоя си на балкона...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...